Бележки по инсталиране на Opera за Linux

Обърнете внимание, че програмният код на Opera не се разпространява свободно. За добро или лошо, Opera не е софтуер с отворен код. Това означава, че вие НЕ компилирате Opera. Вместо това, поставянето на Opera в системата представлява по същество автоматизирано копиране на готови файлове.

Избор на пакет

За да инсталирате Opera в своята Linux система, първо трябва да изберете подходящия за вас пакет. Обикновено трябва да изберете пакет според...

1. Версията на Opera. Препоръчваме ви да се осведомите какво да (не) очаквате от дадена версия на Opera и едва тогава да решите дали да я инсталирате в системата си.
2. В зависимост от системата ви. Има пакети за RedHat6 и съвместими, RedHat7.1 и съвместими, за Debian, за FreeBSD и други системи. Има пакети, които са едновременно подходящи за голямо разнообразие от системи. Програмният код на Opera не се разпространява: Opera не е софтуер с отворен код. Ето защо не бихте могли да компилирате Opera за някаква екзотична система.
3. Тип на инсталирането. Варианти:
   • С пакет, който трябва да се управлява от автоматизирана стандартна система. Такива са RPM пакетите, които за подходящи за RedHat или съвместими системи (например Mandrake). Такъв е и Debian пакетът, който се управлява с инструменти на Debian. Препоръчва се на повечето потребители.
   • Компресиран пакет с инсталационен скрипт. Това са tar.bz2 или tar.gz пакетите. tar.bz2 е малко по-малък по размер от tar.gz, понеже bzip2 компресира по-ефективно от gzip (съдържа същите неща, но е по-"сплескан"). Ето защо tar.bz2 се тегли мааааалко по-бързо от tar.gz. За работа с тях не се нуждаете от специални средства за управление на пакета. Трябва само да го разопаковате и да пуснете автоматичния инсталационен скрипт. Препоръчва се само на по-напреднали потребители на Линукс.
4. Статична или динамична Qt. За да работи, Opera (подобно на KDE и много други приложения) ползва нещо, което се нарича Qt (Кюти). Qt може да присъства в системата ви като динамичен компонент, който се ползва от много програми. Opera е само една от тях. Яко системата ви няма Qt, или ако Opera не е съвместима с него, тогава трябва да използвате пакета със статична Qt. Тогава Opera няма да разчита на системата ви, а ще носи Qt-то в себе си и ще го ползва само тя. И вероятно ще си спестите един куп възможни проблеми. (За любопитните - Qt е софтуерна библиотека за графичен интерфейс. Чете се "кюти", което звучи като английската дума за хубавец/хубавица.)

Обърнете внимание, че Opera за Линукс няма отделни пакети със или без Java. Opera за Linux се разпространява винаги без Java. Не бъркайте Java с Javascript. Поддръжката на Javascript е вградена в самата Opera, докато Java е софтуер, който по начало е отделен и независим от Opera.

Инсталиране с помощта на tar.bz2 или tar.gz пакет

Аз предпочитам tar.bz2 или tar.gz пакет със статична Qt, защото:

• Мързи ме да обновявам системната Qt. То често отнема време, усилия, а и не винаги имам администраторски права, за да бъркам там и т.н. Между системната Qt и необходимата на Opera Qt може да няма пълна съвместимост.
• С tar.bz2 или tar.gz лесно мога да поставя всички компоненти на Opera само в една директория. Това ми позволява по лесен и сходен начин да държа няколко версии на Opera (в отделни директории). Освен това лесно мога да поставя Opera на машина, за която нямам администраторски права. Възможно е всички тези неща да могат да се постигнат и с RPM, мързи ме да проверявам :-).

Преди всичко, ако държите на досегашните си настройки в Opera, направете копие на директорията .opera в личната ви директория. Особено ако ще поставяте изпитателна версия. А най-добре -- винаги. Например така:

cd ~
tar -czvf myopera.tar.gz .opera

В резултат ще се появи файл myopera.tar.gz, който ще съдържа настройките ви. По късно винаги може да направите

rm -rf ~/.opera 

(изтриване на ненужни настройки) и

tar -xzvf myopera.tar.gz

(възстановяване на спасените преди това настройки)

И така, след като изтеглите желания tar.bz2 или tar.gz пакет, трябва първо да го разопаковате...

Опа, забравихме нещо. Сега е моментът да решите дали ще инсталирате Opera като администратор root (тогава Opera ще е достъпна за всички потребители на системата), или от личния ви, неадминистраторски акаунт (Тогава Opera по принцип ще ползвате само вие). Понякога животът е решил това вместо вас -- например ако работите на машина, за която нямате администраторски права.

Значи, сега е момента да се уверите, че сте влезли в системата си като root (ако искате всички потребители на систеата да имат достъп до Opera), или в личния си акаунт. Това ще осигури правилни права при разопаковането на пакети и инсталирането.

Сега разопаковаме пакета, например така:

tar -xzvf ime-na-paketa.tar.gz

или така:

tar -xjvf ime-na-paketa.tar.bz2

При разопаковането се създава нова директория в текущата, например razopakowan_paket (точното име зависи от пакета). После влизате вътре например така:

cd razopakowan_paket

В интерес на истината, в този момент вече можете да пуснете Opera въпреки че още не сте я инсталирали. Просто както сте влезли тук, пишете:

./runme.sh

и Opera тръгва. Аз не си падам много по туй решение.

Самото инсталиране става с пускането на инсталационния скрипт install.sh. Този скрипт приема параметри на инсталиране. Аз обиикновено използвам само параметъра --prefix, както ще видите по-долу. А вие може да се осведомите за всички праметри като погледнете резултата от командата:

./install.sh --help

Колкото до мен, ако съм администратор, обикновено инсталирам Opera ето така:

./install.sh --prefix=/usr/local/opera700

А ако съм си аз, ето така:

./install.sh --prefix=/home/vladi/opera700

По този начин посочвам ЕДНА директория, в която се стоварва всичко. За различни версии на Opera мога да променям номерчето в края и така различните версии отиват в различни директории и не си пречат.

Ако искам да имам команда, с която така инсталираната Opera да се пуска лесно, създавам едно текстово файлче на име, да речем opera7, в което има само един ред:

/usr/local/opera700/bin/opera $@

Поставям това файлче някъде, където да се вижда от потребителите, например в /usr/local/bin, правя го изпълнимо:

chmod +x /usr/local/bin/opera7

Ами това е. В този момент Opera може да се пусне с командата opera7. Линукс ще намери текстовото файлче /usr/local/bin/opera7 и ще пусне истинската Opera /usr/local/opera700/bin/opera Дори ще й предаде параметри, ако има подадени такива (това е функцията на $@)